автор: pavlinag

“-Любов ти желая! Споделена да е!
- Споделена е, но е невъзможна.”

Няма невъзможна любов!
Има невъзможно мълчание!
И невъзможна тревога!
И невъзможно дихание,
ако ти си далеч от любимия, мила!

Няма невъзможна любов!
Няма невъзможно препятствие,
пред което да спираш внезапно!
Невъзможен е само страхът да не страдаш,
ала няма невъзможно страдание!

Няма невъзможна мечта,
ако Той те обича!
Та дори и да трябва света
да дочакаш да пукне
и с грешната си душа
като с цъфнали рози да кичиш!

Невъзможна може да бъде вината –
ако пречи на любовта ти – убий я!
Невъзможна е свободата, ако чакаш,
наместо с ръце да я грабнеш –
но помни - имаш сила! Вземи я!

Невъзможна е тишината,
след като си отпратила
с примирение любовта
и се вайкаш, и скубеш косата си -
как така, па макар споделена, си е тя отишла!

Няма невъзможна любов!