автор: osi4kata

Беше краят ни близко, беше тътен и писък,
беше смърт и потоп от омраза.
Бог записваше тихо човешките истини
в халваджийски тефтер - стар, омазан,
а след това ги тълкуваше,
а след това ги измерваше,
всички истини страшно тежаха.
Господ кротко тълкуваше свойте неверници,
а те в своята лудост от бяс ослепяха
и се биеха грозно, срещу всеки и себе си
те размахваха гневно фишеци,
разделени, самотни, озлобени и кекави
те умираха. Псевдочовеци.
Загърмя, затрещя, заваля и замръзна.
Студ скова брегове и морета.
Бог отново реди своя хаосен пъзел
върху лед.
Този път без човека.