Дъждът измива, но водата помни,
вързан вятър са мечтите
и пепел са правата ти изконни
във огнище на фашисти.
В скафандър олигархен е битът,
със подправена нормалност
и властва геният на алчността
с мисълта си за глобалност.
О, времена и вие гладни твари,
дочувам ек от Цицерон,
народни будни съвести, заспали,
спите ли под алчния пагон?!