автор: botyofentiev

Денят прекрасно се изниза
след дълга и протяжна нощ,
а ти остана с мойта риза,
изпила цялата ми мощ.

Загадките от твойте форми
сервираха водовъртежи
и паднаха от тебе всички норми,
а въображението се наежи.

Уж виждах те пред мене цяла,
а ти воално се изплъзна
и в сладостта си прималяла,
страст на балкона дълго зъзна.

В дима на моите пороци
едни следи от теб се скриха,
не бях научил тез уроци,
а жаждата ми утолиха.

Сега спокойно се разтапям
в пространството на твойто ложе
и с любовта ти се намятам,
защото може, още може ...

И чакаш ме да се съвзема,
в нирваната да сляза от небето.
Неразрешим ли е проблема,
ако остана зад пердето?