автор: JasminJasminA

Такааа, казвам си и прескачам белия лист с няколко разстояния.
Горещо и лепкаво, горещо и сухо, горещо и влажно, и по чехли преминавам улицата със слънчеви очила.
Тениските са още цикламени и роклите на цветя. Мътна като боза съм, захарин залепва бедрата ми, аромат на баница плува в мъглата. Циганки с метли пушат, полицаи пият кафе и патрулират паркинга пред общината. Забелязвам дърветата опрели клони в небето, нежно чоплят, драскат докато не завали на едри капки. Камиона с хляба преминава и кучето изчаква на пешеходната пътека. Прибирам се вкъщи с найлонова торбичка от магазина и готвя мусака за да я вкусиш. Така каза. После те питам дали още ме опитваш или вече си се заситил. Не бързай да ставаш, ще вдигна чинията, ще изтупам покривката и с трохите ще нахраня мравките. Врабчетата се страхуват от навесите и котките. После ще се върна на масата и ще седна на стола срещу теб. Ще гледам в устата и в очите ти. Ще се търся в лицето ти и ще слушам кукуригащият петел на съседите, преминаващите коли и гласовете на децата от площада. Когато се заситя ще затворя прозорците и ти и аз ще размачкаме леглото отново. Десертна и плодородна е кожата ми за посев.