автор: LATINKA-ZLATNA

1.
Нищо не се е
видяло
от праха
и нищо не се е
чуло
от гранатата,
и нищо не е така силно
мирисало, както
човешката кръв.
Човешките тела
са все още живи
в локвата,
в която са потънали…

И
видях също
купчина разхвърлено месо
по улицата,
и бродещи,
които
се надвикват
с гранатите.

И чух стенания,
които са пълни
с облаци от прах,
гърчейки се
с усилия,
за да ги видя.

2.
Видях отрязан крак,
който се влачи по асфалта;
всъщност само част от него видях
върху тялото, което крещеше.
Другата част бе останала
на улицата,
за да се разложи от слънцето.
Добри хора влачат телата си
нанякъде.

3.
Спомняте ли си
детските усмивки,
които като
призрак
надничат
над ниските
гробища?


PRIZORI

Autor: Vildana Moralić, B. i H.

1.
Ništa se nije
Vidjelo
Od prašine
I ništa
Se nije čulo
Od granata
I ništa nije tako zrelo
Mirisalo kao
Ljudska krv
U lokvama
U kojima se kopcrahu
Ljudska tijela
Još živa

A vidjela se
Ipak
Gomila raščupanog mesa
Po ulici
Razbacana
Koja se
Nadvikivala
Sa granatom

I čuo se jauk
Koji je plazio
Uz oblake prašine
Grčeći se od
Nastojanja
Da ga vide.

2.
Vidjela sam otkinutu nogu
Koja se vukla po asfaltu
Zapravo samo dio nje
Na tijelu koje jauče
Drugi dio je ostao
Na ulici
Da se raspadne na suncu
Dobri ljudi su vukli tijelo
Negdje
3.
Sjećaš li se
Dječijeg osmijeha
Što se kao
Utvara
Nadnosio
Nad tihim
Mezarjem?

Б.а: Стихотворението е поместено в триезичния ми “Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).

Вилдана Моралич-Хасанович е родена през 1972 г. в Баня Лука. В същия град завършва началното си и средно образование и учи в колеж. През 1993 заминава за Загреб, където през 1998 година се дипломира във Факултета по графични изкуства – в Отдела по дизайн. През 1999–2000 година работи като асистент в университета в Бихач, а през 2000 година се връща в Загреб, където за кратко време се занимава с журналистика. От 2001 година до 2008 година работи като учител в Средното техническо училище за графични изкуства в Сараево. През 2013–2016 година е сътрудник в „Новото време“ (Сараево).