автор: lirik1

Вървя под звездните нощи на вечните ловни полета
в тъмносиня одежда от пространство и време
Неслучили се спомените са само копнежи
неизбодени в огледало напукано

И изпил капки жива вода в тихата си безнадеждност
в сенките безочни ще скрия Юди искариотски
Уханието в мрака на тъга ще е тръпчиво
сякаш от неузрели грапави дюли

Аязмо над моят град ще се пълни от сълзите на Бога
Земята леко ще забави невидимото си въртене
От небето една звезда падайки ще свети
когато две души в една са слети

от брега...