автор: JasminJasminA

Живея зад прозореца, стъклото е обикновено; PVC дограма със стъклопакет. През лятото слънцето го огрява, през зимата е със вкус на сладолед.
Денонощно боядисвам и закърпвам небето отвътре, само с една ръка, само с една игла. Така съм сигурна в прозрачността и шевовете му от бял конец. Сутрин гълъбово синьо, на обед бяло, следобедите сънено, вечерите с аромат на препечени филийки с масло, сирене и шарена сол. През нощите зашивам тишина с пулсиращи точки (момента в който използвам три дименсионална технология). Употребявам акварелни бои, винаги сухи като ги размивам с капките дъжд по стъклото. Есенните ми конци са с текстура от вълна и добавена билкова смес от гората. Зимата, когато вятъра замита улицата от съчките и пепелта на въглените, прилагам смесена техника, и лепя синкави снежинки, и ранозрял памук от Узунджово. Когато ми доскучае изографисвам облаци и с якобинска бродерия птици, по-често сиви отколкото черни (черното е приоритет за миглите и слънчевото затъмнение), или пък слепвам пух от тополи, и птичи пера. При първа пролет го събирам грижливо в кошница и го използвам за гнездата на птиците, макар че напоследък часовниците по пероните са постоянните пристанища на гълъбите.