Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 407
ХуЛитери: 0
Всичко: 407

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтарият моряк и Музеят на въздишките
раздел: Други ...
автор: lirik1

Старият моряк не обича да мисли за бъдещето, когато среща миналото е тъжен.
За това старият моряк обича да обикаля залите на Музея за тихи въздишки и спомени. И прелиствайки шумолящите страници на застоялия им въздух той вдишва и издишва светлосиви гълъби и валят от небето теменужки.
---
О да, той е вече в Пиза и върви поклащайки се, мечтае да подпре Кулата с двете си ръце, снима се с непознати туристи, после се връща в Равена, в стария град, при гробницата на Данте Алигиери, паметника на Гарибалди и самотно ходещите дървета на «Фиеста Лодовичиано». Пийва една бира в кафето на Театъра и докато площадът бавно се пълни с чуждестранни туристи, бясно ръкомахащи гидове, разноцветни и шумни румънски цигани и местни хора, си спомня за…
знае старият моряк, че отсреща в пицарията го чака пица с аншоа и бутилка «Грапа» за четирима…там е неговия приятел от онова време, италианеца, с двете куклички от епохата на "Куатрочентото"….е, той все още е мъж, истински, и именно поради това не харесва капризни анорексички, нацапотени истерички и силиконови секс-играчки. Музиката на “POLICE” му подсказва шеметно «седмо»небе, но разумът друго. И погледа му изблизва лъскавите витрини и куклите, решава че на чашка ароматно кафе с вестник пред очите за авторитет е подобре…след това с такси “франко” пристанището, трапа, каютата, един бърз душ, бавна ипсация за релаксация и туш в царството на Морфей…а вечерта, когато са отдали вече въжетата, ще е седнал на кърмата с миризлива вносна папироса в уста и чаша квалитетна водка в ръката.
А фосфоресциращите следи на килватера безшумно ще притаяват в душата му прилепи…
---
В Музея вече гаснат непоследователно и хаотично светлините, сенките загръщат стария моряк с мекотата на озона след дъжда. От външната страна на вятъра, белият вятър на въздишките, вече прелитат и първите снежинки фууу....
И в не позволените зони на стичащи се циферблати, свободните електрони и техните нежни валенции проглеждат как новият Рим на Калигула се срутва във вековете…
А пустинния жълт червей през двете си отвърствия поглъща и изхвърля пясъчно безвремие сфинкс фараон и пирамиди. И едно судоко - измислено от садисти за садомазохисти.

от брега...


Публикувано от Administrator на 05.10.2021 @ 18:27:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   lirik1

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 04:12:40 часа

добави твой текст
"Старият моряк и Музеят на въздишките" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Старият моряк и Музеят на въздишките
от libra на 10.10.2021 @ 19:28:33
(Профил | Изпрати бележка)
стария моряк :) в коментар на последния ми стих сподели, че миналото не съществувало, та питам аз, как може нещо, което не съществува да те прави тъжен :) шегувам се