автор: pastirka

В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.

Пътеките от допира се кършат,
подобно на слънчасали надежди.
Не се събират в обща точка. Свършва
небесната проекция. И реже...

Минути къси с хрипове завиват
зад ъгъла, безпътица предсказал.
А облаците плъзват колебливо,
но с ледени сълзи като проказа.

Объркан е дъхът ми и недъгав,
стеснява дробовете ми камшично.
И криволичи залезът разгърден -
прегърнал ме пияница комичен.