автор: wingless

Тази тъмна и светла тъга,
дето тайно под клепките спира,
пренарежда безмълвно света -
уж е лято,а в мене е зима.

И пътеките с късни цветя
по които без теб преминавам
знам,че само прикриват снега,
но ще дойда при теб – обещавам!

И понеже не бързам – мълча.
Тишината във мен се подрежда
в стъпки,спомени,хора,лица…
Твърде рано е още за среща.