автор: hava

(посветено на деня на Добрич, 25 септември
и присъединяването на Южна Добруджа към пределите на България)

Ако е песен, нека да се чуе –
душа до дъно да разтърси!
Ако е рана,нека да более –
във болката калява се духът ни…

Ако е слово, нека да се помни
защото тъй живота си нареждаме.
Картина ли е, нека да се знае –
рисувана е със кръвта от дланите…

Ако е сила, нека да узрее –
и всяко зрънце в хляб да се преражда!
Ако е камък, знак да го направим,
за да разказва дълго на децата ни…

Вода ли е – да напои земята,
като молитва да пречиства и да храни…
Сълза ли е – сърцето да опари,
когато е забравило за любовта си…

Ако е дар – да възроди съдбата.
През вековете вечно да пребъдва!
Благословия ли е – значи кръст се пада…
и смелостта ни да го носим на плещите си…

А вярност ли е – значи още,
че е орисана и гроб да пази –
това е Тя, земята от дедите ни
със име на жена… Това е Добруджа!

________________
Мая Златева, 2010 г. (из стихосбирката „Тя е…”)