автор: ole72

Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.

Усещам, че я дразня и унива,
макар че ежи се със сив поток,
наесен се събуждам в цветно диво,
а сивото расте, но в кратък срок.

Расте навън, навътре – забранено,
че цветната флотилия блести
и всички цветове са наредени
в щастлив и скромен, още топъл стих.