автор: YOTOVAVA

Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми корав,
в душата ми да пее славей.
Да виждам чудни цветове –
което другите не могат,
и да се лутам в светове –
подвластни на любов и огън.
Животът е непредвидим –
каквото пожелах – се случи –
но не в жадувания миг.
Безцелният триумф е скучен.
И плащам всичко по цени,
които са непоносими.
Аз май че вече се смирих –
след купища ранени рими.
И повече не ща да знам
как плачат есенни невени,
да приютявам непознат,
след който тишината стене,
от всеки вик да ме боли,
за лодки да съм сетен пристан,
дъждът каквото прошепти –
дарявам го на друг наивник.
Дано когато пак решиш –
от кал да ме направиш, Боже,
и този път да не сгрешиш –
и ме дариш с дебела кожа.