автор: Lefty

Ходя
и се паря,
безотпечатъчно празен.
Изтръгнат от човешката си кожа
съм амфибия в аквариум
без риби.
Плувам в собствената си лудост,
а вените ми пропускат
солената лъст на сълзите,
които не изплаках.
Сега съм сух и
всички пустини ме гледат със завист.
Слънцето ме догаря в пепелник с останки от вчера.
Единак съм, вкаран в кошара
от страхове така чужди.
А милост да прося…
Не мога,
защото безгласни се удрят моите родови люспи.
Семето трепери от студ,
в хартиеното сърце, което нося,
скрито под сянката на ум
загубен в облаци от очакване.
Пощади ме мое обезличаване.
Усмихни се неискрено бъдеще.
Идвам…