автор: missana

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,
а тя с човешки глас му се примоли:

Не ме коли, велик си ти - велик!
А аз съм само дърта, тлъста свинка.
Човек да бях, бих била мъченик.
Едвам преборих Ковид и настинка.

Грухтях, грухтях, но де го моя път.
След постите започват да ме колят.
Тъй гневна бях, но свърши ми гневът.
Червата ми от ужаса къркорят.

И точно ти ли вдигаш ми кама? -
Джудже, което вечно коментирах...
Поне да бе видял у мен жена.
Заради теб копитцата лакирах.

Заради теб прописах даже стихове -
за миг поне да би ме забелязал.
Но явно жертва си на бесове
и за пача неистово си ме белязал.

Така ще си отиде без борба
сланинката нарязана на ситно.
Ще плюскаш с бандата шкембе чорба,
с пиперец лют ще мляскаш ненаситно.

Но моля те поне да окачиш,
за спомен свинската ми зурла.
Та друга свинка да не заквичи
от болка, че и нея би погубил.

Повярвайте, насън се разридах.
Изпитах върху себе си вината.
Събудих се, но с чувството за грях
и с ода за джуджето и свинята.