Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТаратор с краставици
раздел: Разкази
автор: pastirka

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коенете си и
седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше.
Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на живота - мислеше си жената. Буташе с двете си ръце воденичното колело на дните, то се спираше пред нещо непреодолимо, а тя напрягаше цялата си сила, за да го прескочи. Или пък затъваше в лепкавата кал на тресавището, което за нея олицетворяваше една единствена дума - пари. Все не ѝ стигаха! Докато беше жив, баща ѝ я гълчеше, че няма един лев скътан настрани, че не умее да пести. А то, къде ти да заделя, като сама отглеждаше двете си деца. Дори за нормална храна не ѝ стигаше това, което получаваше като касиерка в кооперацията. Момичето ѝ все талия пазеше, но и момчето се застояваше вече пред пукнатото огледало и се чувстваше два пъти по-голямо, като гледаше наболия мъх по лицето си. Не му стигаше яденето, което го чакаше, когато закъснееше вечер, покрито с чинийка на кухненската маса, и затова често изяждаше и другото, заделено за сестра му. Тя обикновено си мълчеше, улеснена в пресмятането на калориите, но се случваше и да надигне глас сутринта. Очите на Дешка тогава се пълнеха със сълзи. Не искаше да им прави забележка, да не излезе, че брои хапките на децата си. Душата ѝ жадуваше всеки, който пожелае, да отвори малкия им хладилник, да си избере, като огладнее, нещо за хапване в него и да забрави, че дълго време е бил почти празен.
Стресна я гласът на магазинерката:
- Нели не съм закъсняла, како Дешке? Днес успях да тръгна пет минути по-рано от нас. Ако си дошла за евтиното кисело мляко, не получих преди обед стоката за деня.
- Отвори, момичето ми, нека да влезем вътре! - надигна се излязлата от унеса на
мислите си жена и прекрачи някак смутено прага на магазина.
- Е, кажи сега, какво да ти дам? - усмихна ѝ се широко магазинерката.
- Този път имам аз да ти давам! - отвърна ѝ Дешка, готова също да се усмихне, но побърза да скрие с ръка устата си, останала без преден зъб от няколко месеца насам.
- Нося ти тези два лева, които вчера си ми върнала вповече с рестото. То, знаеш, че аз все стотинките си броя в шепата... Много рядко се случва да пазаря с
двадесет лева, ти затова си се объркала, момичето ми!
Усмивката затрептя срамежливо на лицето ѝ, успя да разтвори стиснатите ѝ притеснителни устни, а един слънчев лъч от отсрещния прозорец замаскира с позлата тъмното беззъбо място в устата ѝ.
- И дойде чак от другия край на селото, само за да ми върнеш тази монета ли? -
момичето докосна новичката паричка, която проблесна като малко учудено пламъче.
- Ами... , аз и до лекарката мисля да прескоча, но първо реших на теб да се издължа, миличка! - озърна се с намерение вече да тръгва Дешка и посегна да отвори вратата.
- Я почакай! Вчера стрина Пеньовица ми остави десетина краставици. В повече ѝ били, а и тази година спряла да гледа зайци. Решила да ми ги донесе и да ги подарявам, на когото намеря за добре. Аз почти ги раздадох, но тук са ми останали две - явно, за теб са били!
Младата жена ги мушна в една синя найлонова торбичка и чевръсто ѝ ги подаде.
- Щом си рекра, а и подарък ми ги даваш - ще ги взема! И без това на дечурлигата правя само таратор с марули. Втора реколта са ми, пак си насадих, че краставиците изсъхнаха в тази суша.
Преди да излезе, развълнуваната жена се спъна в надигналото се в нея неудобство, но мисълта да изпълни мечтата си и да сложи истински таратор в най-голямата купа пред сина си я накара отново да се усмихне.


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.09.2021 @ 13:50:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 03:38:09 часа

добави твой текст
"Таратор с краставици" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Таратор с краставици
от mariq-desislava на 20.09.2021 @ 14:42:31
(Профил | Изпрати бележка)
Колко мъка има по този свят, неизбродима, но и какви сърца има.{}


RE: Таратор с краставици
от Erin на 21.09.2021 @ 22:47:13
(Профил | Изпрати бележка)
Исках да напиша нещо, за да не отмина хубавия разказ, но ми засяда на гърлото. Да помълчим.


Re: Таратор с краставици
от yotovava на 22.09.2021 @ 08:31:49
(Профил | Изпрати бележка)
Човешко...