Защо останах неразбран
и думите ми капят есенно.
Бе тъжно лято и съм сам.
Навън се ляха цветни песните.
А лудите си вяха гащите
пияни от живот без смисъл.
Горяха дните си незрящите
на вечна немота орисали.
Поспрете вие вихроносци
лъча последен пожалете
на лятото ми слънценосно.
Поспрете и не го гасете!