автор: hristam

Напразно търси вятърът пролука
през рехавата септемврийска плетка.
Най - бляскавото синьо се пропука,
но още носи лятната наметка.
И още в босите следи на август
се утаява бистър морски шепот,
разплита къдри в пясъчното рамо
последното горещо лятно ехо.
Напразно се изсипват в стръмен тътен
талазите в гръмовна увертюра -
на изгревите в ледените шепи
все още има капчици от юли,
а залезите с неочакван край,
се стапят като сладко от малини...
Септември е открехната врата.
През нея с лято в шепите ще минем.