автор: sradev

Едно време имало, толкоз отдавна било, че Никой го не знай.
Дали седем мига, дали седем секунди, или седмица от началата, дали преди 7777 лета - Ти си го смятай.

Имало тогаз планина една. Май, че Тасма казвала се тя. Може зад седем земи, може зад седем поля, а може зад една вода. А в нея гора с две деца, играели игра, хванати за ръка. Всичко им било наред, къпани в масло и мед, но не щеш ли за беда - гонела ги таз гора.

Дали гората ги бутала навън, дали нещо ги теглело отвън, дали горещо ставало отвред, дали се свършило маслото с мед... Дали е било гора или не - кой го знае, Пегас си пасе.

Ти мижи, мижи с очи, па земи си припомни.

И казало едното дете:
- Слушай, нещо се тресе. Много се боя сега, страшничко си е това.
- Знам ли, - другото мъдрува, - всеки нещо прави-струва, но излезне ли от тука даже не се връща да разкаже. А любопитство ме влече, може огън да ме пече. Тръгвам, другите деца може да са там сега.

И тръгнало и не се върнало.

А другото помръкнало и не съмнало.

И Аз бях там, масло и мед без срам нагъвах без лъжичка - няма да ви лъжа всички.


010205
ниво - 1
Сладар