автор: Shrike

Мастилените петна по чаршафите се затичват към лицето ми.
Боже, толква ме е страх от тези послевкусови отпечатъци от напарфюмираните й писма. Крясъци, крясъци и постоянно бумтене на бинарен код зад слепоочието. Устата ми е пресъхнала за маково вино, а от пръстите ми изтича на тънки струйки паметта на нощта. Ако се събудя, бих могъл да ти отговаря на хиляда и първото обаждане. Или ти всъщност си арабска принцеса, омагьосала ме да танцувам по морските вълни докато натроша нозете си на пяна. Пия пяната ти без да се замислям кое столетие е и коя Вселена е. Все тая. Нали утре ще осъмнем с мъртви криле и разкопчани сърца. Чекмедже по чекмедже изтръгвам вътрешности и водорасли. Ето го! Бляскаво ядро хематит, безфермено от притискане. Галя го с поглед паралезиран от искане. Мастилени езера наместо очи, всепоглъщащи. Плюя през зъби надъвканите писма. Готов съм да се обеся в парфюма ти. Не, не, не е въпрос на възкръсване. Аз пак бих изтръгнал вените си докато преливам душа и рисувам летящи локомотиви наистина. Тръгвай вече, моля те! Трудно се чака от сбъднато вчера да те отърся. Мастилените петна са влудяващи.