Ще напиша нещо покрай теб
Преди напълно да забравя
За начина по който се оглеждаш
И очите ти танцуват cвоя foxtrot
Не зная много, но разбирам от това
Че усетих твоя цвят (и не говоря за синьото)
Задължение ти е да бъдеш бързо прям
Още пазиш ли ми от виното?
Исках да вкуся туй `вкиснато` розе
Да отпивам на големи глътки щастие
Да замезвам с твоето сърце
Докато търся многопластие
Дълбините си държиш под катинар
Без ключ, но май и не ти го търсят
Душата ти е от мека коприна
А ти показваш само полиестера
Каза, че била съм отворена книга
Но пак остави ме непрочетена