Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 3
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: Icy
:: IliaNikolov
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за морето
раздел: Приказки
автор: maggy93

Имало едно време едно момиче, което много искало да види морето. То било много скромно и се казвало Невена. Тя била от бедно семейство и родителите й не могли да си позволят да я закарат на екскурзия до морето. Тя не могла също да отиде до морето и на лагер с нейните връстници, защото те били много надути и не искали да общуват с нея. Но, въпреки това Невена не спирала да мечтае да види морето.
Един ден, когато Невена седяла на прозореца, видяла отвън на двора кацнал в градината един красив щъркел. Невена излязла на двора, за да види още по-отблизо приказния щъркел. Като застанала до градината, тогава щъркелът проговорил с човешки глас:
— Здравей, мило момиче? Как се казваш? Аз и преди съм те виждал да седиш до прозореца все тъжна и замислена.
Момичето отвърнало:
— Здравей, мили щърке! Аз се казвам Невена. Тъжна съм, защото никога не съм ходела на море. Родителите ми са много бедни и не могат да си позволят да ме заведат да видя морето, но искам и аз да отида като другите деца.
Щъркелът казал на Невена:
— Не се тревожи, момиче! Ти ще се качиш на гърба ми, ще полетим и ще стигнем до морето. Когато си изкараш добре, тогава аз пак ще дойда да те взема и ще те върна у дома.
Невена казала на щъркела:
— Но мили щърке, аз не съм казала на родителите си! А, ако им кажа те може да не ми повярват и да не ме пуснат с теб!
Щъркелът й отвърнал:
— Невена, няма за какво да се притесняваш. Аз ще кажа на родителите ти! Щом си с мен всичко ще мине добре!
Като чула щъркела, Невена веднага се съгласила, качила се на гърба му и полетяла с него към морето. Като летели на Невена много й харесало, било много високо и като гледала надолу тя виждала красиви планини, поля, равнини. Невена се реела в облаците и била много щастлива.
След това тя и щъркелът стигнали до морето. То било много голямо и не му се виждал краят. Невена била много щастлива, защото за първи път виждала морето.
Тя казала на щъркела:
— Много ти благодаря мили щърке, че ме закара до морето!
Щъркелът й рекъл:
— Много се радвам за теб Невена! Аз вече казах на родителите ти и те знаят, че си с мен на морето.
На Невена морето толкова й харесало, че тя всеки ден отивала да се къпе там. Един ден Невена видяла на голям камък в морето да седи русалка със златисторуса коса. Тя имала много дълга рибя опашка. Русалката доплувала до брега и Невена отишла да се запознае с нея. След това двете се гмурнали под водата. Там Невена видяла много водорасли, а сред тях се плъзгали пъстроцветни рибки и медузи. Толкова било красиво под водата! Двете с русалката се повозили и на лодка. Невена събрала миди и рапани за подарък на родителите й. После тя се запознала и с други деца като нея. Докато Невена си играела на пясъка с децата, тя видяла далеч в морето един голям кораб.
Така безгрижно и в игри минавали дните за Невена, но един ден тя трябвало да си тръгва. Щъркелът дошъл при нея и й казал:
— Невена, вече трябва да тръгваме! Родителите ти ще се тревожат за теб! Като се прибереш ще им разкажеш как си прекарала.
Невена му отвърнала:
— Добре, мили щърке! Но първо трябва да се сбогувам с русалката и с децата!
Невена прегърнала русалката и махнала с ръка за сбогом на нейните приятели. След това тя се качила пак на гърба на щъркела и литнала обратно към вкъщи. Щъркелът кацнал на двора в къщата на Невена и там я оставил. На двора на пейката седели родителите на Невена, които я чакали. Тя отишла при тях и те я прегърнали. Невена им разказала за русалката и за децата, с които се била запознала на плажа, след това им подарила мидите и рапаните и те много се зарадвали. Невена махнала на щъркела за сбогом и се прибрала вкъщи.


Публикувано от Administrator на 24.08.2021 @ 15:14:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   maggy93

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
607 четения | оценка 5

показвания 37266
от 125000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.