Докато се разхождах, забелязах жълта пеперуда. Жълта като минзухар, като пролетна рокля на млада жена, като лъчи от слънце по пладне. Тя летеше, а аз я гледах. Имах усещането, че мога да я гледам завинаги.
Пеперудата не притежава нищо, не е постигнала нищо и въпреки това ѝ се възхищавам и я обичам. Тя просто е и това е достатъчно. Защо тогава се стремя да имам и да постигам, за да може някой да ме обича?