автор: vera

Така се случва, че много
Се срещам с очи чорнъе.
Запомнят се с тона
На мислите ми от списание.
Висоцки не срещнах в Русия.
Той пееше тук, в гимназията.
Оставих този тийнейджър в кутия.
В писането срещнах симпатията.
Висок е Висоцки пред моя творец.
Пък и очите ми са сини,
Но станах и аз, като зряла, борец
За очи чорнъе през годините.
Няма къде другаде да отида,
Казах на своя духовен водач.
Синьо, ама спениш, ти отива.
България е за всички нас.