Аз не съм те гонил насила!
Ти сама далеч отлетя.
И гнездото с обич дето бе свила,
сякаш за миг опустя!
Есента пак настъпи без време!
Бавно увяхваха нежни листа.
А душата ми тръпне и стене,
като родната майка земя!
И сърцето ми с болка се свива,
като от вятър обрулена степ.
Топлината от ден на ден си отива
всичко превръща се в лед!