автор: rupani

В МИ-6 бяха настъпили кадрови промени. Кой и как ги инициира – не се разбра, но един ден Джеймс Бонд бе изтеглен от кревата на италианска баронеса с нарочен хеликоптер и бе настанен на стола на Ем, т.е. М.
Докато още се опитваше да свикне с неудобното кресло, оформено по масивния задник на предишния М, в стаята влезе Мъни Пени, за да получи инструкции за следващата си мисия.
Всички в МИ-6 знаеха, че във всички стаи всичко се записва на аудио-, видео-, кардио-, термо-, психо-, холо- и прочие грами, та сега, несвикнали още с новите си постове, изпитваха известно неудобство да общуват по нормален начин.
Служителите на МИ-6 си бяха въвели своеобразна форма на двойно общуване, изказвайки всичко протоколно на глас, а всичко истинско с гримаси на лицето. За удобство, по-долу гласовата комуникация ще се изписва като пряка реч, а лицево-мускулната – в кавички.
- Добър ден, - започна Мъни Пени. „Мама му стара, Джеймс, кой ни натика в тия ****? Вместо да си ветрееш **** по креватите на разни ****, да беше седнал вече на бюро и да беше правил кариера, и да ме беше издигнал малко, поне една прилична пенсия да можех да взема, а не да се чудя сега, на стари години, от кой край се държи скапания ти Валтер.“ – Викали сте ме, сър.
- Мъни Пени, - започна Джеймс Бонд. „Ах ти, веселушке моя! Трийсет години вече търкаш секретарското си столче с прелестния си задник и не си разбрала, кой ни вкара в тия ****. Ако ти не знаеш, кой ни е вкарал тъ, тъ, тъ, то и в Москва сигурно не знаят кой ни е тъ, тъ, тъ.“ – Заминаваш за Карачи, да спасяваш агент 000. „Тоя пък кой е?“
- Кю. - помогна му услужливо и по навик Мъни Пени.
- Кю? – възкликна спонтанно Джеймс Бонд и завря нос в папката с мисията на Мъни Пени. „Тоя пък, кога стана агент 00?“
От новата си гледна точка Джеймс Бонд не можеше да вижда изражението на лицето на Мъни Пени, но с цялата кожа на гърба си усещаше пронизващия ѝ поглед, който говореше „Да ти го **** Джеймс! Измисли как да се спасяваме! Аз в Карачи няма да стъпя! Апропо, Кю още като отлиташе за Карачи каза, че ще премине на другата страна. Но, това между нас да си остане.“
- Летиш утре сутрин с безпилотен самолет, ще те спуснат в морето, – продължи невъзмутимо Джеймс Бонд и хвърли бърз, изпитателен поглед към Мъни Пени. „Доколкото те познавам, слънчице, вече си измислила как да се спасяваме. И между другото, къде купи къщата? В Турция, в Гърция или в България?“ – Сега отиваш на инструктаж при Кю, тоест… Кой сега е на мястото на Кю?
- Мистър Бийн. – каза Мъни Пени със зле прикрита усмивка. „Купих къща на Крапец. Много ще ти хареса.“
- Мистър Бийн? – възкликна отново спонтанно Джеймс Бонд. „Жална ни майка! Имаш ли акъл, да купуваш къща в България! Нямаше ли къщи в Испания?“ – Остави, не ходи при него. По-добре да караш без специални средства.
- Слушам, сър. – изпъна се Мъни Пени. „В Испания има Корона-вирус. А и там веднага ще ни хванат. А в България е евтино. И Крапец е близо до румънската граница.“ – Все пак, сър, мисля да посетя ръководителя на сектора за специални средства. Така е по протокол.
- Прави каквото искаш. На твоя отговорност – опита се да бъде строг Джеймс Бонд. „Прави каквото искаш. На твоя отговорност. И какво значение има, че е близо до румънската граница?“
- Разрешете да напусна, сър. – „Румънската граница ли? Така, за всеки случай. Никога не се знае.“
- Свободно. –рече Джеймс Бонд и махна с ръка. „Ще ме вкараш в гроба ти, слънчице! В гроба ще ме вкараш!“
Мъни Пени тръгна към вратата и докато излизаше хвърли последен загадъчен поглед към новия си началник. „Сбогом, Джеймс. Специалните средства на Мистър Бийн със сигурност ще ме пратят на оня свят преди още да съм стъпила в Карачи. Ще ти спестя даже разходите за погребален венец. Ще те чакам в Крапец. След като измисля как да те вкарам в гроба, разбира се.“
..........
Месец след този разговор Джеймс Бонд влизаше в залата, където го очакваше правителствената комисия. Като свои сътрудници водеше портиера на МИ-6 и Мистър Бийн. Това бяха най-свестните служители, които можа да намери в подопечното му ведомство. Залата бе потискаща с устоялата на неизвестно количество векове, проядена от червеи дъбова ламперия, заплашваща да се сгромоляса на главите на присъстващите във всеки един момент.
Правителствената комисия бе седнала в контражур и Джеймс Бонд можеше да вижда само силуетите на членовете ѝ. Въпреки това, той ясно разпознаваше хората, които бе взривявал, душил, гърмял, колил и въобще убивал по най-извратен начин през цялата си кариера на 007. Това беше каймакът на най-злата организация в света, архиврагът на МИ-6 - „Спектър“. На чело на комисията седеше човек с котарак в ръцете.
Джеймс Бонд седна на стола си без да нарушава леденото изражение на лицето си, гарнирано с лека саркастична усмивка. Седнаха и неговите сътрудници. Мистър Бийн помаха с ръка към комисията, усмихвайки се глуповато, въртейки оцъклените си очи. Портиерът тутакси заспа.
- Събрали сме се тук, - започна със злобен глас говорителят на комисията, една дърта скумрия, която Бонд бе убил на млади години, - за да обсъдим плачевното положение в което вкара МИ-6 сегашният му директор. За няма и месец броят на агентите на тази институция намаля от 12 на 0.
Членовете на комисията спонтанно изразиха възторга си с викове, като „Йееее!“, „Ура!“, „Йиихааа!“ и „Гооол!“, размахвайки шалчета, кърпи, пистолети, котки и въобще каквото им е под ръка.
– Тишина моля! – ревна говорителката.
В залата се възцари абсолютна тишина. Прокраднал се кой знае откъде слънчев лъч озари лицето на председателя на комисията. Двамата с Бонд се гледаха, сякаш ставащото в залата нямаше никакво значение за тях. „Тебе кога те пуснаха от затвора, братко?“, запита с тренираното си на гримаси лице Бонд. „Аааа, сети се, че имаш брат!“, отвърна му с усмивка на лице председателят, поглаждайки по гърба злобния котарак и додате по повод комуникативните си умения: „Виждаш ли , малкият, и аз ги мога тия игри.“ „Откъде ги измъкна тия мумии?“, продължи Бонд, „Есхумира ли ги?“ „Ами и ние можем това-онова!“, злобно се усмихна председателят на комисията, „Тайна!“
- Мистър Бонд, мистър Бонд – щракаше с пръсти към него говорителката на комисията, – Моля, съсредоточете се! Положението сериозно! Двама от агентите Ви са преминали на другата страна, четирима са били убити от вътрешните ни служби, докато са се опитвали да преминат на другата страна. Шест агента са били убити. Имате ли да кажете нещо в своя защита?
В залата се възцари тишина, продължила една минута, в памет на загиналите. После прозвуча спокойният и категоричен глас на Джеймс Бонд, в мерена реч.

Нищо от това, което е не е това което е.
Нищо от това което изглежда, че е - не е.
Нищо от това, което казват, че се е случило не се е случило.
Нищо не може да спре това, което в действителност ще се случи.

Пак последва минута мълчание, в която присъстващите се опитваха да смелят това, което бяха чули.
- Мистър Бонд, - започна още по-злобно от преди говорителката на комисията, - вместо да ми цитирате Тенеси Уилямс, по-добре погледнете сериозно на нещата. Грози ви доживотен затвор с право на предсрочно обесване! Не е ли така? – последният ѝ въпрос бе оправен към членовете на комисията, от които тя търсеше всяческа подкрепа.
„Ама това не е Тенеси Уилямс!“, прозвучаха гласове, „Ами какво е тогава?“, „Може би Ярослав Хашек.“, „Какъв Хашек, моля ви се! Не виждате ли, че ни будалка!“, „Това не е МИ-6, това е банда идиоти!“, „Вижте, моля ви се, как се смее този човек!“ - последната реплика визираше Мистър Бийн, който отново беше започнал да маха на всички с ръка.
- Тишина! – провикна се отново говорителката. – Моля, пуснете видеото!
„Видеото, видеото!“, понесоха се възбудени възгласи сред комисията. На една тъмна странична стена блесна екран, на който се прожектираха сцени с шокиращо съдържание. Ясно се виждаше как Джеймс Бонд избива агентите си с кръвожадна жестокост. Най-жестоко постъпи той с Мъни Пени.
След като видеото приключи, залата отново се изпълни с минута мълчание. Някои си бяха закрили очите и сега крадешком поглеждаха през пръсти, други си бършеха лигите с кърпички.
- Не мисля, че видяното се нуждае от коментар. – заключи сухо говорителката на комисията и втренчи поглед в Джеймс Бонд. Всички втренчиха погледи в Джеймс Бонд, някои - пълни с погнуса, други - с възхищение.
- Ама моля ви се! – избухна Джеймс Бонд – Не виждате ли, че това е фалшификат? Това не съм аз, това е Даниъл Крейг! Явно съвсем я е окъсал с парите. И откога Мъни Пени стана афроевропейка?
„Расист! Садист! Сексист!“ прозвучаха спонтанни възгласи откъм комисията.
- Тишина! – провикна се говорителката на комисията, слагайки край на дискусиите – Мисля, че е време...
Тя не можа да се доизкаже, защото тежката дъбова врата на залата се отвори с трясък и през нея нахлу Мъни Пени с шестцевна хеликоптерна картечница в ръце, придружена от двама главорези, единият носещ сандъка с лентата патрони към картечницата, другият - акумулаторите на картечницата. Мъни Пени нададе боен вик и започна да стреля.
..............
На погребението на Джеймс Бонд се събра целият световен елит в областта на шпионажа и контрашпионажа, организираната престъпност и противодействието на организираната престъпност, добива и преработката на нефт и нефтени продукти, добива и преработката на диаманти, злато и други ценни материали, кралят на Мароко, английската кралица, новото управително тяло на „Спектър“ (старото бе избито до крак при стрелбата), екзотични танцьорки, проститутки и джебчии. Погребението се проточи цял ден, тъй като повечето от присъстващите искаха да се уверят лично, че Джеймс Бонд е мъртъв, щипейки го, мушкайки го с пръст и остри предмети, хващайки го с два пръста за носа и удряйки го с юмрук в областта на сърцето. Взводът кралски елитни стрелци, които трябваше да стрелят при спускане на тялото в гроба беше сменян на няколко пъти, тъй като стрелците припадаха или започваха да насочват оръжието си към опечалените.
На погребението дойде и Мистър Бийн, предизвиквайки всеобщо възмущение с неподходящата си за случая идиотска усмивка, която само близките до МИ-6 знаеха на какво се дължи – Мистър Бийн бе избран за новия директор на МИ-6, като единствен оцелял от касапницата по време на държавната комисия срещу МИ-6. Фактът, че нито един куршум не го бе засегнал будеше също толкова подозрения, колкото и факта, че Джеймс Бонд бе убит само с един куршум в десетката, въпреки изстреляните на местопрестъплението над 3000 куршума калибър 7,62 мм. Мистър Бийн бе последен на опашката от прощаващи се с Джеймс Бонд. Когато се увери, че никой вече не го гледа, той тайно мушна в ръцете на лежащия в ковчега Даниъл Крейг пачка банкноти, свита на руло и го потупа по ръцете. Даниъл Крейг отвори едното си око, за да преброи банкнотите след което премести едноокия си поглед към Мистър Бийн. В погледа му се четеше една единствена дума – „Скръндза“. Мистър Бийн собственоръчно затвори капака на ковчега и даде заповед за спускането му в гроба. Прозвуча погребален залп, който подплаши гаргите и всички се разотидоха.
...........
Джеймс Бонд се унасяше в сън от ритмичното потракване на колелата на влака. Лежеше в голям кашон, върху който на няколко места се четеше IKEA, а в адреса на пратката се четеше „Крапец“. Докато се унасяше в сън, пред очите му минаваха откъслечни картини от собствената му смърт. Пред погледа му изникна лицето на Мистър Бийн, надвесил се над него с изплезен език и оцъклени очи, с една ръка ханал го здраво за челюстта, а с другата рисуващ дупка от куршум върху челото му. Над главата на Мистър Бийн се виждаше Мъни Пени, която се бе разкрачила широко над тях, опитвайки се да удържи 12 килограмовото оръжие, стрелящо с 6000 изстрела в минута. Върху лицето на Бонд се сипеха нажежени гилзи. Той инстинктивно се опитваше да надникне под полата на Мъни Пени, но Мистър Бийн непрекъснато му пречеше и преди Бонд да успее да различи каквото и да е, Мистър Бийн приключи с рисунката и заби една малка спринцовка във врата му. Последното, което си спомни преди да изгуби съзнание бе изкривеното в театрална гримаса лице на Мистър Бийн, който викаше „Господи, убиха го!“. Слава Богу, че в залата вече не е имало живи хора, защото Мистър Бийн беше ужасен артист, помисли си Бонд.
Миг преди Бонд да потъне окончателно в сън, по лицето му плъзна усмивка. Скоро щеше да се срещне с Мъни Пени и да ѝ каже, че е разбрал кой е злият гений зад цялата тази каша. „Като си помислиш само!“, мислеше си Джеймс Бонд, „Секретарка в МИ-6, която трийсет години не прави нищо друго освен да търка секретарското си столче с прелестния си задник. Не е ли подозрително?“