автор: poligraf

Вибрато думите звучат
от изказа дълбок, родени в рима,
мислите ми - благороден цвят,
окичил щедро моята градина.

Плодовете ми - негнили,
със тор естествена под своя корен,
сочни, често пиперливи,
без вкус за графомана непокорен.

Знам, за някой - старомодни
и не от сорта - вертикална проза,
не гемео́та благодатни -
за стойностна поезия угроза.

Днеска тихо в тез градини
вирее дето живописно слово,
Бог добрият се спомина,
завист черна пръска със отрова.

Но там сред тази свята почва
с неподправен хумус поетичен
над покрова словоблудствен
жив е класикът с Евтерпа - епичен!