автор: pavlinag

Разписахме се - стъпки върху пясъка.
Вълните ги запълниха със пяна -
една черупка се люлее, блясвайки -
на стъпките ни във разляното.

Смрачи се изведнъж. Септември е.
На този ден със тебе се намерихме.
Сега мълчим във пазвата на времето.
Душите отпътуват разделени.

Самотно рошим перушините.
Настръхнали сме като гларуси.
И взираме се във отминалото,
а под краката ни се свлича пясъкът.

А се надяваме, че още млади сме
и със медузите ще плуваме!
Но някак си ни е студено и
не бихме пожелали да рискуваме.