автор: ole72

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.

Но щъркелите вече се подготвят
за ново пиршество, не вече тук
и виждам лятото – искряща котва
как се отправя някъде на юг.

Узрява чувство сладко като диня
и утаило летния си свят,
безкрайно лятото ще си замине,
но видимо в сърдечния обхват.

Когато дойде есенното време,
за да излее чар неуморим,
от лятото възторга ще си взема
и в есенните багри да искри.

Мирише ми на есен, но е лято,
тече си август – бистър като мед,
за есен ще се готвя по-нататък,
след лятото, след лятото си, след.