Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 379
ХуЛитери: 0
Всичко: 379

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗаглеждане
раздел: Разкази
автор: Heel

Кварталното капанче бе полупразно. Камен седеше на една от крайните маси и се заглеждаше в оголен до средата на бедрото женски крак. Допи колата си и продължи да наблюдава. Преди двайсетина минути се бе разделил със свой приятел, с когото обсъдиха резултатите от матурите и мачовете на любимия футболен отбор. Ако не беше този крак и притежателката му, отдавна да си бе тръгнал. Стараеше се да не се вторачва, за да не бъде уловен в неприлично поведение. Въртеше уж отегчено глава наляво-надясно, но почти не изпускаше от поглед интересния обект. Лято бе и хормоните му бушуваха.
Жената бе доста по-възрастна от него, вероятно бе прехвърлила трийсетте. Но беше красива, и то много. Бледо, някак пухкаво лице с правилни черти. Черни, умни очи. Дълга до кръста права черна коса. Заоблени гърди, които издуваха съблазнително зелената блузка от фин памук. Талията не се виждаше ясно, но Камен си я представи тънка. Дългите пръсти на ръцете побутваха игриво празната чаша от кафе. Левият крак, преметнат небрежно върху десния, бе повече от впечатляващ. Съвършена светла кожа. Едро, но стегнато бедро. Коляно, в което всичко бе гладко, сякаш отдолу нямаше кости. Елегантен прасец с формата на вретено. Тънък глезен и малко, но издължено стъпало с меки на вид пръсти с предизвикателен черен лак на ноктите. Табанът и задната част на петата розовееха приятно.
Камен си каза, че тази жена не е по-красива от съученичките му, но сам не си повярва. Нейната зрялост му се виждаше едновременно очарователна и плашеща. Дори в най-красивите момичета от класа имаше по нещо грубовато, остатък от детството. Докато тук всичко бе някак загладено, плавно, изискано.
Щеше му се да намери смелост да се присламчи на нейната маса. Да, но какво да каже? Не знаеше как се свалят такива жени. Та тя бе поне петнайсет години по-възрастна от него! Тя вероятно щеше да го изгледа пренебрежително или да му се изсмее. Как му се искаше да се запознае с нея и да подхванат непринуден разговор! Тогава щеше да може да я гледа съвсем отблизо. Дори да усети мириса на парфюма й…
Озадачаваха го някои неща. Питаше се защо е сама на масата, защо кожата й е толкова бяла посред лято и какви са тези странни пръчки от лъскав метал, подпрени на стола отсреща. На първите два въпроса нямаше как да намери отговор, но пръчките… вероятно бяха дръжки на подомиячки. Дали тази жена не бе смахната домакиня, която по цял ден кисне вкъщи, чакайки съпругът й да се върне от работа? Тази мисъл не се хареса на Камен. Жената все пак имаше аристократично излъчване.
Точно в този момент тя плъзна лявото си стъпало в елегантната черна кожена пантофка и се надигна несръчно, подпирайки се на патериците, които бе придърпала с бързо движение към себе си. Да, това не бяха дръжки на подомиячки, а патерици тип канадки.
Камен изпъшка, потресен. Бе очаквал всичко друго, но не и жената да има физически недостатък. Толкова съвършена му бе изглеждала допреди малко!
Тя се отдалечаваше куцукайки, съсредоточена изцяло в придвижването си. Черната й коса се вееше зад гърба под поривите на вятъра.
Камен плати сметката си на бара и след кратко колебание тръгна подир жената. Искаше да я погледа още малко, от безопасно, прилично разстояние.
Талията й наистина бе тънка. Но с омайващо съблазнителните крака, от които Камен нямаше сили да откъсне поглед, явно нещо не бе наред.
Жената преместваше патериците леко напред, подпираше се стабилно на тях и изнасяше левия си крак някак предпазливо, изпъвайки стъпалото, след което стъпваше първо на пръсти, сякаш за да омекоти натиска. Десният крак подрипваше вдървено в подходящия момент, като винаги се подгъваше доста в коляното при допира в земята. Този алгоритъм на придвижване се повтаряше при всяка крачка, без никакви изменения. Навярно нараняването налагаше да се процедира точно така. Горната част на тялото, включително ръцете, би напрегната и здрава, а долу цареше немощ, като само спазването на двигателния ритуал предотвратяваше падането. Подметката на лявата пантофка пошляпваше върху голата пета, а тази на дясната се тътрузеше с неприятен звук по асфалта. Тялото се полюшваше винаги в един и същ ритъм.
Камен се натъжи от тази гледка. И инстинктивно започна да търси съвършенство в несъвършенството. Краката продължаваха да са наслада за окото, нищо че не изпълняваха както трябва функциите си. Може би проблемът щеше да изчезне скоро. Колко хубаво щеше да е да я види напълно здрава, отхвърлила принудата да се подпира и да извършва този плашещо неестествен набор от движения. Но тя се бореше, а това бе похвално. Не бе легнала да лежи, а се опитваше да живее нормален живот. Излизаше сред хора, не се срамуваше, че красотата й е накърнена. Вероятно бе преживяла много мъки. Вероятно бе плакала от болка.
На Камен му се прииска да я прегърне, да й даде кураж, да й каже да не се предава. Но само я следваше, като кученце господаря си. Защото тя, незнайно защо, вече имаше власт над него.
Тогава дойде притеснението. Той я следваше по петите, а това нямаше как да остане незабелязано от минувачите. Хубавото бе, че тя нямаше как да го види, понеже винаги гледаше право напред, концентрирана в работата си с патериците.
Камен извади телефона си. Смяташе да направи няколко снимки, за да има нещо за спомен от тази очарователна дама. Сети се да махне звука, за да не се чува щракането на камерата. Щеше му се да я заснеме и в профил и анфас, но не можеше да си го позволи. Грозно щеше да е, ако тя усетеше, че е обект на нездраво любопитство.
Дали тя нямаше утре пак да намине в кафенето? Камен се усмихна при тази мисъл. Нищо не му пречеше да дойде да провери. Всъщност тя явно се прибираше в дома си! „Хубаво е да знам къде живее!“
Точно в този момент жената свърна към една жилищна сграда. С мъка преодоля двете стъпала пред входната врата. Подпря се на стената, за да не загуби равновесие, и извади ключ от дамската си чантичка.
Камен си помисли колко хубаво ще е да знае името й. Реши да не рискува да проверява на кой етаж живее жената. Забележеше ли го тя, щеше да се получи голям конфуз.
След като отвори вратата, тя погледна през рамо и рече:
– Бихте ли ми помогнали, младежо, да се кача по стълбите? – На устните й потрепна тънка усмивка.
Втрещен, Камен се закова на място. Усети, че бузите му горят. Не намираше сили да продума.
– Наистина имам нужда от помощ – продължи тя. – Предния път за малко не паднах. Но ако те притеснява нещо…
– Не, не, ще ви помогна, госпожо, разбира се.

– Казвам се Неда. Предпочитам да си говорим на „ти“, все пак не се виждаме за пръв път. Бяхме клиенти на едно и също заведение, ако си спомняш – каза тя и смигна.
– Да, да, разбира се. Аз съм Камен.
– Така… ще преметна лявата си ръка около врата ти и ще се държа здраво, а с дясната ще се подпирам за парапета. Ти ще ме придържаш за кръста и ще внимаваш краката ми да не се натоварват много. На първия етаж живея. Само едно стълбищно рамо трябва да преодолеем.
– Ясно. А патериците?
– Горе ще се подпра на вратата и шкафчето и ти ще ми ги донесеш. Никой няма да ги открадне, не се безпокой.
Бавно запристъпяха по стълбите. Неда бе напрегната, сякаш нямаше доверие на своя помощник. Но стигайки горе, въздъхна с облекчение. Камен дишаше тежко, от вълнение. Виеше му се леко свят. Близкият контакт с нежното женско тяло го бе възбудил.
Неда отключи и влезе. Сведе замислено глава, после изгледа косо Камен и рече с мила усмивка на уста:
– Ама добре си се подул отпред. Явно ме харесваш.
Камен погледна шортите си. Идеше му да потъне в земята от срам.
– Съжалявам, госпожо. Аз… ще тръгвам. Пожелавам ви бързо възстановяване.
– Нали се разбрахме. На „ти“.
– Да, да, аз съм малко разсеян напоследък.
– Защо не влезеш да те почерпя една кола. Доколкото видях, кола пиеш.
– Да. Ами да вляза тогава.
– Заповядай. Искам да ти призная нещо. Стана ми неприятно, че ме снимаш. Не е хубаво това. Отзад, без моето съгласие.
– Откъде…
– Минавахме покрай витрини. В тях всичко се вижда.
– Извинете ме, моля.
– Извинен си. Просто ти споделям, за да няма скрито-покрито.
Седнаха в уютна кухня. Камен си сипа кола, а на Неда, по нейна молба, направи коктейл с джин и тоник.
Побъбриха си за времето и за някои забавни случки в политиката. И изведнъж Неда попита:
– Искаш ли да спиш с мен?
Камен преглътна. Сякаш буца бе застанала на гърлото му. Успя някак си да промълви:
– Да.
– Ти си ми първият обожател след инцидента – каза тя с крива усмивка на уста. Приятно ми е, че съм желана, не отричам. И имам нужда от ласки. След онова, което преживях…
Камен я гледаше съсредоточено.
– Дано да не правя голяма грешка, като ти се предлагам. Аз съм отговорен човек.
– Да, гос… Неда.
– Дай да изясним някои неща първо. Опасявам се да не нанеса травма на крехката ти психика. Все пак си малък. Осемнайсет години имаш ли?
– Да.
– Спал ли си с жена?
– Преди половин година. С една съученичка. Но не се получи много добре. Притеснени бяхме. Заболя я, нищо че свърших бързо.
– Хубаво е, че си честен с мен, както аз съм честна с теб. Така… трябва да знаеш, че утре заминавам за чужбина и никога повече няма да ме видиш. Да не вземеш да си мислиш, че съм жената на живота ти и тъй нататък. Ха, какъв комплимент си направих, все едно съм чудна красавица в цветущо здраве!
– Красива си, Неда. Много даже.
– Просто малко секс, нищо повече.
– Ясно.
– Гаджето ми ме заряза, затова се държа така. Иначе не съм мръсница. Бяхме заедно три години, а той ме напусна, когато разбра, че дълго ще съм на легло. Счупих си таза при автомобилна катастрофа. Той караше колата, пиян. Той се отърва с комоцио, а аз… както и да е. Споделям ти всичко, за да се опиташ да ме разбереш. Чувствам се виновна, че ти се предложих така. Ще замина за Италия, където работи майка ми. Ще бъда в санаториум, докато се възстановя. Имам планове да подновя връзката си с едно момче, което също работи в Италия. Е, момче, на трийсет и пет е вече. Ученическата ми любов. Сега, колкото и да е странно, имам чувството, че му изневерявам, макар че не съм го виждала от десет години. Пишем си обаче, всяка седмица.
– Ти си добра жена, Неда. Осъзнавам, че всичко ще е мимолетно. Любопитно ми е как ще се получили. Имам нужда от опит.
– Така те искам, на кака момчето. Успокоих се най-сетне. Хайде сега ми помогни да се дотътря до банята и да се изкъпя. Чувствам се мръсна от това мъкнене по улиците.
– Ще ми позволиш ли да те съблека?
– Не. Когато легна във ваната, тогава ще се занимаваш с мен. Местенето на краката ми причинява болка. Затова предпочитам да се съблека сама.
Тя лежеше във ваната с притворени очи. Камен търкаше с гъба прекрасните гърди с набъбнали зърна, и тънката бяла шия, и съблазнителните извивки на ханша и талията, и гладките бедра, и старателно обръснатите слабини, и фините глезени, и стъпалата с нежни пети и пръсти.
Камен пожела да я пренесе на ръце до леглото.
– Недей, миличък. Хилав ми се виждаш. Страхувам се да не ми изтървеш. Наплашила съм се напоследък.
– Та ти си петдесет килограма!
– Петдесет и четири.
Както бе гола, тя се увеси на патериците си и закуцука към спалнята по своя си тъжно очарователен начин. Камен я следваше, придържайки талията й, готов да реагира моментално при евентуално подхлъзване.
Тя легна по гръб и прехапа устни. Изглеждаше притеснена.
Камен, който вече се бе освободил от част от напрежението, дълго я гали и целува, съобразявайки се със съветите й. Миг преди проникването Неда се примоли:
– Не тласкай рязко. Опитай се да контролираш емоциите си. Все още съм крехка там долу и ме е страх да не пострадам.
– Добре, Неда.
Той се справи добре със задачата си. Вторият им оргазъм се получи едновременен.
Когато дойде време да се разделят, Камен каза:
– Никога няма да те забравя, Неда. Ще се моля всичко в живота ти да се нареди идеално.
– Благодаря. А ти си намери някое добро, умно и красиво момиче на твоята възраст и се грижи за него, както се грижи за мен тези няколко часа.
– Обещавам, Неда, обещавам.
Тя го целуна по челото и бързо затвори вратата, за да скрие сълзите си. За пръв път от месеци се чувстваше почти щастлива. Камен също си поплака. При него сълзите бяха най-вече от тъга, но тъга, която е някак сладка.


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.07.2021 @ 12:09:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 04:10:54 часа

добави твой текст
"Заглеждане " | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.