Мускулите на ангела се свиваха и отпускаха, докато коремът му се бунтуваше. Сашо дишаше тежко и бързо. Беше напрегнат. Всяка фибра от тялото му трепереше от страх. Но не можеше да избегне неизбежното. Затова се хвърли с всичка сила в може би последната си битка... Напрегна всичките си жили, за да нанесе най-могъщия удар на който бе способен. Острието профуча с невероятната яростна сила на берсека.
Дякона не мигна.
Парира удара сякаш беше лек бриз. Без да губи време Виктор опита да забие нокти в сърцето на своя противник. Пареща болка прониза китката на вампира. Сашо го бе сграбчил здраво, но допира им изгаряше плътта. Ангелът удари Дякона с ефеса на меча си и нанесе ритник с коляно. Виктор падна. Разтресе главата си и я опипа с ръка. Кървеше. Той?Великия да кърви? Та той не бе намерил противник който дори да го докосне , камоли да нарани. Видяли своя водач безпомощен, адските създания се разбягаха във всички посоки. Рикардо и Диамонд се притекоха на помощ на своя приятел и водач. Виктор се усмихна злорадо и се хвърли отново в бой. С мощен ритник с двата крака изрита ангела, а ноктите на дясната ръка заби дълбоко в гръдния кош на французина и с ярост го захвърли в редиците на малцината правоверници, където веднага му оказаха първа помощ. Останал без гард отляво се превърна в лесна мишена на атаката на Рикардо. Лявата ръка на Дякона тупна безжизнена на земята. Той я изгледа и се разсмя истерично. Пред погледа на генерала се разви изключителна гледка. За няколко секунди , на мястото на старата ръка се появи нова, същата. Вамира се наведе и стисна сдраво прокълнатото острие. Погледна гневно към Рикардо и се хвърли в атака. Противникът блокираше , до колкото може, атаките, но по плътта му започнаха да се появяват рани и кръвта обилно потече по святата почва. Унесен в бесни атаки Виктор беше неподготвен за изненадващата атака в гръб на Сашо.(абе не много ангелска постъпка ...) Бронята на Дякона се разби на хиляди парчета и той отново падна безпомощен на земята. Узъби се злобно и яростта му изригна като вулкан...