автор: flood

– Колко красива жена! – възкликна шефът на районното полицейско управление. – Убийствена красота!
– Така е – съгласи се заместникът му неохотно. – Чака да ти стане жал. Не мислиш ли?
Шефът каза нещо, но гласът му звучеше като пресипнал. Повтори по-силно, но все така неразбираемо.
– Не те разбирам – вдигна рамене заместникът му, потупа го по рамото и намигна на жената, която стоеше зад него. Погледа го търпеливо цяла минута, докато дъхът му спря. Измърмори: – Никога не си разбирал от жени, шефе. Никога.
Красивата жена направи крачка и повдигна окованите си в белезници ръце. Държеше в тях някаква епруветка. Празна епруветка.
– Хайде. – Тя гледаше студено през огромните си сини очи.
– Какво хайде? – изсмя се нагло заместникът. – Ти си пррестъпничка. И ще лежиш в пандиза, докато аз не реша друго.
– Но аз си изпълних моята част от уговорката.
– Каква част? Ти си убийца. Пресъпник. Аз ще свидетелствам срещу тебе. Как иначе ще оправдаем този труп?
– Обеща да ме освободиш. Не съм престъпник. Нито убиец. Задържаха ме за друго. Знаеш.
– Вече няма значение. Току-що уби човек.
– Ти каза, че само ще заспи.
– И не те излъгах. Заспа. Завинаги.
– Защо го правиш? – Красивата жена присви устни. Лицето й стана още по-хубаво. – Какво имаше в еруветката?
– Както каза шефът, всъщност – както казваше, имаш убийствена красота. Исках да проверя колко е убийствена. Всъщност ти си доста глупава. Това е чудесно съчетание. При други обтоятелства щях са ти поискам ръката. – Той започна да се смее на висок глас, толкова висок, че не чу как трупът стана зад него, взе спокойно оръжието от чекмеджето си и го насочи към слепоочието му.
– Арестуван си! – изръмжа шефът му, докато с другата ръка освобождаваше китките на красавицата. – Толкова отдавна те следя. Мръсник!
После погледна към жената и каза:
– Вече може да сложиш значката си. С нея си по-убийствена. – После се обърна към заместника си: – А ти защо клечиш? Нека те запозная с колежката от специалната служба за вътрешна сигурност. Казва се... Е, няма значение. Да ви оставя насаме ли? Добре. В тази поза вероятно най-сетне си готов да ѝ поискаш ръката. Не се и съмнявам. Тя вече не работи под прикритие. Не и спрямо теб. Стискам ти палците! – И щракна белезниците на ръцете му.