автор: zinka

Вечността – загадъчно поле –
без начало и без край, в което
срещат се без разлика къде,
две души или пък два поета.

Обещават си без страх, без свян -
вечна обич, вярност и подкрепа.
И – това е... После всеки сам
през трънливите полета крета.

И накрая – там, във вечността –
необятна, звездна, примамлива,
всяка, обич търсеща душа
в божията длан любов намира.

Мога да завърша и така:
вечността – и тук е, и далечна.
Времето тече като река...
Има риба – няма риба вечна!
...