автор: daniele

На границата на лудостта...
Там където има съмо мълчание и грохота на две сърца.
Там където има само миг и мигът е вечността.
Да докоснеш с целувка душата
На своята душа,
да вкусиш сладостта на отлитнала милувка
и да се родиш от спомена за нежност.
Там, където има само мрак и твоята любов е сякаш слънце,
с длан докосвам твойте устни- мълчи, не казвай нищо!
Виж в моите очи и с шепи загреби-
най-прекрасното за теб е.
И нека в болка, радост и тъга
да бъдем две птици, разперили крила
над всичко земно,
над всичко тленно,
над цялата омразна суета!
Да бъдем двама в полет!
Да сме всичко, да сме нищо!
Да сме прозрачни езера,
да сме прииждаща вода...
Дори когато си отиде младостта,
когато ръката ми е сбръчкана и малка,
аз пак ще се оглеждам във нощта- ще търся любовта.
Протегнал своята ръка, протегнала към теб ръка,
с докосване на границата на страстта.