автор: liulina

От облак бял надничам в съня ти,
разрошвам го и с думи галя,
държа една искра в ума ти,
фитилът по между ни да запаля!
Понякога съм огненена жарава
и паля клетките ти до безумие,
или пък в своя гняв те претопявам
и влизам в ролята на пълнолудие ...
Не съм като мираж неземен,
макар, че често в облаци политам
и гледам те от лунен гребен,
без дори да те попитам ...
Чувствам свързаност със земята
и знам как тялото ми ще приеме,
преди да отлети душата,
в другото безмерно време ...
В зениците си нося дяволитост
и детската усмивка не забравям,
не можеш ти да се наситиш,
на спомени, които ти оставям ...

Десислава Стоянова - liulina