автор: mitkoeapostolov

За трети път се впускам в дебрите на расисткия скандал, разразил се след футболната среща между България и Англия, която загубихме злощастно в София с 0-6 на 14.10.2019. Явно англичаните са ме жегнали с онова гръмко заглавие на вестник Sun – „Лъвове срещу животни”.
Сега, седмица след края на Евро 2020(1?) мога спокойно да оценя „английските лъвове” и отново да ги съпоставя с „българските животни”. Да започна с това, че феновете от Албиона освиркваха химните на Германия, Дания и Италия. Това „българските животни” не са го правили. На полуфинала с Дания, английски запалянко насочи лазер в очите на вратаря Каспер Шмайхел преди решаващата дузпа на Хари Кейн. И това по нашите ширини не ни е хрумвало. Стигаме до финала, където трима тъмнокожи футболисти пропуснаха дузпите си и обрекоха „трите лъва” на загуба. „Трите лъва”? Социалните мрежи гръмнаха от расистки обиди към тримата играчи, но тези обиди не идваха от „български животни”, а от английски „лъвове” и „лордове”. Графитът на Маркъс Рашфорд в родния му Манчестър бе осквернен с расистки обиди (между впрочем същият играч бе засипан от лавина с расизъм след загубения от Манчестър Юнайтед финал на Лига Европа). След последния съдийски сигнал на загубения от Италия финал, поддръжниците на английския отбор спретнаха мелета на няколко места из страната, като пред столичния Уембли се държаха буквално като животни и се тъпчеха един друг.
Не излагам всички тези доказателства за наличието на расизъм в английското общество, за да оневиня българските простаци. Те са си простаци и заслужават същото отношение, както и английските им събратя. Правя го, за да демонстрирам, че преди да видиш сламката в окото на другия е редно да забележиш гредата в своето. И нека, когато следващия път англичаните решат да се изживяват като нещо повече от друга нация, си спомнят за тези смиряващи обстоятелства и разберат, че лъвовете могат да бъдат животни и животните лъвове.