автор: zinka

Ще направя торта.
Ще запаля свещ.
И ще бъда горда
в адовата гмеж –
по лице не паднах
нито пък по гръб.
И не ме задави
мировата скръб.
Времето витае
някъде над нас.
Види му се краят,
сетният му час.
Духна ли свещта и
ще потъна в мрак.
Знам и ти го знаеш –
ще се срещнем пак.
Някъде където
торти не ядат.
И не палят свещи
И не ги броят.
Някъде където
раждат се звезди...
Две от тях ще бъдем,
Сине, аз и ти!

12.07.21