автор: botyofentiev

След поредния мач заспива
и утихва за кратко градът.
Още ден така си отива,
но не спира за миг Светът.

Наполовина той е тъжен,
наполовина пее в нощта,
след равенството е длъжен
да решава свойта съдба.

И съдбата си бие дузпи,
и трепери, но силна стои,
ако нервите си изпусне,
кой ли ще победи?

На живота мача приключи,
за да дойде друг като нов
и отвори сърцата с ключа
на жребия чиста любов.

Футболисти сменят отбори,
но устремът в тях гори
за вечна битка за спорят
с други световни звезди.

И къде съм аз посред мрака?
Ще осъмна и утре пиян.
Колко време още ме чака
и за мач ли бях призован?