автор: poligraf

Нека ме съдят злите езици
и вие звукът на мощна камбана,
в съвестта ми прилежно са скрити
рецептори с глас на истина пряма.

Неуморно без страх ще говоря
в очите ви грешни, слепи за правда,
знам, за нея сте пуснали щора,
малко са днеска от мойта порода.

Отказвам да съм послушен агнец,
мазен да пия тревицата смляна,
пред свободата да бъда боец
със съдбата на кожата драна.

Словата си остри без да пестя
във будната съвест право ги целя -
феодална зависимост днеска цъфти
във статукво с основи дебели.

Нека ме сочи статуквото с пръст,
знам, че в дълбока вода съм нагазил,
одумван и калян, разпъван на кръст,
и до болка обичан и мразен.