Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 3
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: marathon
:: lirik1
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСценични фрески
раздел: Поезия
автор: elsion

Дълго се процежда сутринта
в моите премрежени клепачи.
Вън денят набира светлина,
лепне по кулисите на здрача.

Улицата с чисто нов декор
готви се за следващото действие.
Птиците нареждат своя хор.
Хората - нареждат пейки.

Дълго ме подмамва сутринта,
скърца със метлите по паважа.
Само още малко да поспя,
сигурно ще ме подмине даже

и ще спре до нечий друг живот,
в рехавите сенки на перваза;
в щрихите на прашното стъкло
ще изпише празните си фрази,

докато навън расте денят
и се умножават минувачите
в шумната пиеса на града,
в древната игра на смях и плач...

(Само още малко да поспя --
и ще ме забрави Разказвачът.)


Публикувано от Administrator на 07.07.2021 @ 15:34:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Двете страни на една и съща монета
автор: lirik1
46 четения | оценка няма

показвания 44035
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Сценични фрески" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Сценични фрески
от mariq-desislava на 07.07.2021 @ 19:44:12
(Профил | Изпрати бележка)
Сценични трески са това, провиждат се под пластове натрупана умора, а от разказвача никой не може да избяга.{}


Re: Две луни - танцуват във водата
от wingless (wingless@abv.bg) на 08.07.2021 @ 08:28:26
(Профил | Изпрати бележка)
Ехаа... :)
Изгглежда е онзи блясък великолепие който минава през "казано(разбрано)" и "неказано(неразбрано)".

Разказвачът е Вие :) ?
Или Онзи... но тогава е вече съвсем "друга" :) история.
А може би са и двете едноврененно. :)

За мен бе удоволствие!
Благодаря Ви!


Re: Всъщност...
от wingless (wingless@abv.bg) на 08.07.2021 @ 10:15:41
(Профил | Изпрати бележка)
... човешкият свят в ръцете на Онзи е като пеперуда в ръцете на ученика.
Ако реши ще събере длани,ако реши може да ги разтвори.


Re: Сценични фрески
от rady на 10.07.2021 @ 00:01:41
(Профил | Изпрати бележка)
Четях и си мислех, че всъщност повечето хора живеят живота си чакайки да започне(животът да започне)...Чакайки "нещо", чакайки своя Годо, изобщо...чакайки! Докато животът го подмине и Разказвачът го забрави...Много твое стихо...