автор: elsion

Дълго се процежда сутринта
в моите премрежени клепачи.
Вън денят набира светлина,
лепне по кулисите на здрача.

Улицата с чисто нов декор
готви се за следващото действие.
Птиците нареждат своя хор.
Хората - нареждат пейки.

Дълго ме подмамва сутринта,
скърца със метлите по паважа.
Само още малко да поспя,
сигурно ще ме подмине даже

и ще спре до нечий друг живот,
в рехавите сенки на перваза;
в щрихите на прашното стъкло
ще изпише празните си фрази,

докато навън расте денят
и се умножават минувачите
в шумната пиеса на града,
в древната игра на смях и плач...

(Само още малко да поспя --
и ще ме забрави Разказвачът.)