автор: YOTOVAVA

Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.

Изплаквам първите мъгли –
студът в очите ми се срива.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не си отива.

Когато с драматичен жест
след мене вятърът се втурне,
запитвам се дали расте
у мен самотен присмехулник?

Дъждът – натрапчив и горчив,
връхлита като злобна драка.
Повтаря всеки лайтмотив
от предстоящия спектакъл.

Знам репликите наизуст –
суфлирането не понасям.
Оркестърът изсвири туш
Но аз не проумях коя съм.

Навярно в този водевил
нарочно някой ме е вписал
и наблюдава отстрани
как всичко губи цвят и смисъл.