автор: Albatros

... защото цял живот танцувам с думи,
не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми,
мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри
връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди
за тях – да дишам! – Бог ми обеща,
въртях се в невъзможна компарсита
с метафори и рими – до зори,

и никой ни веднъж не ме запита:
– Нима печелиш с този танц пари? –
щом седнех на писалището в седем,
и се надигах нейде в полунощ,
из думите живях – бедняк последен,
ала това бе моят див разкош! –
в Държавата на крачещите мумии –
дано да сте по Главната на кеф,
ако ви спре танцуващият с думи,
в каскета му хвърлете някой лев.

2 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 10, 45 ч.