Изгарям до пепел,
замръзвам до блясък,
а после събирам се пак
в малко зрънце ентропия
в подредения пясък,
зовящо вълните от жълтия праг.
Хоризонтът се губи
надалече в морето,
сподирян от слънце и мрак.
Само двама сме тук -
само аз и небето
на забравен от времето бряг.
Ветрове отминават
без следа бреговете,
като счупен от бурите знак.
А вълните мълчат.
Няма кораб в морето
да ме върне при себе си пак.