автор: Albatros

Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир.
С орлячето от млади монахини
да си редя молитвите в зори.
Да чезна във зениците им сини –
смирени, тъй печални и добри.
Сатъра грабнал в яките си длани,
дръвца да им нацепя – за зимъс.
Поне една от тях да ме покани,

ще прегреша със нея, честен кръст!
И в ма̀герницата да къкри бобът
на огъня – във черния казан.
Да ги извеждам в късния следобед,
от Божията обич обладан.
Да им се радвам! – светли и пречисти,
икони, обковани във сребро.
Щом влязат в манастирчето туристи,
да ги посрещам с: – Дал ви Бог добро!
Преди и мене Бог да ме натири,
за тях да се помоля – чист и тих.

Жените, на които манастири! –
издигнах в своя светъл сън – и стих.

2 юлий 2020 г.
гр. София, 19, 10 ч.