автор: Albatros

... мама сигурно ме чака да се върна у дома,
край котлето на оджака в сенчестата сундурма,
турила е боб в гърнето, лющи черната бакла,
вдига – щом залае псето, вехтите си очила,
или бърше със бурнуса кротичка сълза за мен –

нямаше ме в автобуса, хукна нейде тоя ден,
с три съседки на дернека пощи идещия мрак,
смислям мама – и полека ставам същия хлапак,
и сънувам ги – далече, вдън дълбокия Безкрай! –
мама, гаснещата вечер, Шаро с веселия лай.

3 юлий 2018 г.
гр. Варна, 9, 40 ч.