автор: pc_indi

Днес поканих дъжда
на чай и бисквити.
От калта се събу
и възпитано влезе.
Ей така - просто,
да му видя очите.
Да остане за малко,
да го поглезя.
Много мъдро говори,
много честно мълчи.
Много чист и добър,
и умее да слуша.
Много малко ти трябва
да си позволиш
този бистър уют -
дъждът да те гушне.
Много малко ти трябва
в дъжда да се сгушиш
Всяка капка е дума,
в която да плуваш.
Всяка дума дъждовна
да чуваш и слушаш,
и с боса душа
с дъжда да танцуваш.
Любовта го преследвала-
малка, тъжна принцеса
с хартиена роза.
Да го опитоми.
Ала той предпочел
при мене да влезе.
И нали си е дъжд,
крие свойте следи.
Тя навярно сега
обикаля квартала-
търси свойто
дъждовно лисиче.
Но той да вали
за мен е избрал,
макар като две капки дъжд
с нея да си приличаме.
Много малко ти трябва
на дъждовна планета
за него единствено
в облаци да цъфтиш.
Да го чакаш и само
за него да светиш.
Много малко ти трябва
да завалиш
и да станеш прозрачен,
да ръмиш, да се стичаш,
да попиеш в земята,
да се изпариш.
Трябва дъжд да си бил,
та дъжда да обичаш
и в дъга след бурята
да се преродиш.