автор: radi_radev19441944

Щом тръгнеш сам по лунните трасета,
за да отпразнуваш сам раздялата,
в палитрата танцуват силуети
със сянката ти - бялата.

И те обгръща кукувича прежда,
когато очертава се решение.
Сърцето в тъмни сънища превежда -
крушение. Крушение.

Когато си негоден за раздяла
и вият във душата ти виелици -
тъгата нажежена е до бяло -
къде ли си? Къде ли си?

И шансовете са досадно малко,
когато те нападнат отчаяния -
припяват в тишината катафалки -
мълчание. Мълчание.