автор: Albatros

... аз повече заникъде не бързам –
със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел,
е сто процента прав – или почти,

във всичките си минали животи,
тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! –
и никога на четвърт оборот,

дали със светла книжица на скута,
в гора ли със светулчици безброй,
аз благославям всякоя минута! –
дошла за съзерцателен покой,

във възрастта на смислената старост,
далеч от лудналите си лета,
простил съм злоби, суети и ярост –
и болките на този свят чета,

не съм мъдрец като Мевляна Руми,
че да редя към бъдещето брод –
живях, щастлив с летящите си думи,
един красив и само мой живот.