автор: ivliter

Все аз ли ще отварям всяка сутрин
прозореца на изгрева –
той все така ли
небето си в небето ми ще влива
и ще примамва птиците на сетивата ми
към своето пространство?
А може би пък
светлината на моя прозорец
е светлината за нечия тъжна
потъмняла
и съвсем избледняла любов!?
Отварям прозореца шумно
да влезе денят,
да излезе от мене животът
към все още спящия свят.